Полимерна или силиконова мазилка – каква да изберем и как да я нанесем

Всяка външна стена заслужава своята защита и стил, особено когато говорим за българския климат, където зимата може да бъде сурова, а лятото – горещо. Когато стигнем до избора на фасадна мазилка, логично идват въпросите: „Коя е най-добрата?“, „Коя ще издържи най-дълго?“, „Коя ще изглежда добре и след години?“ Двете най-популярни решения днес са полимерната и силиконовата мазилка – модерни, технологично развити и доказали се във времето. Но каква е разликата между тях? И коя е по-подходяща за вашия дом?

Каква е разликата между полимерна и силиконова мазилка?

Полимерната мазилка (често наричана акрилна) 

Съдържа синтетични смоли и се предлага в готова за употреба форма – паста, която се разбърква и се нанася. Тя се отличава с изключителна гъвкавост, богата цветова палитра и сравнително лесно полагане. Най-сериозното ѝ предимство е нейната устойчивост срещу напукване, благодарение на високата си еластичност. Въпреки това, тя не позволява на влагата да „диша“ през стената, което означава, че ако фасадата ви е изградена с паропропускливи материали (като минерална вата), тя не е най-подходящият избор.

Силиконовата мазилка

Продукт от по-висок клас, създаден с участието на силиконови смоли. Освен че също се предлага в пастообразна форма и в много цветове, тя комбинира най-добрите свойства на минералните и полимерните мазилки. Най-същественото ѝ предимство е високата паропропускливост, т.е. позволява на влагата от вътрешността на стената да излиза, без да допуска проникване на вода отвън. Добавете към това силна хидрофобност, устойчивост на замърсяване и устойчивост на микроорганизми – и получавате наистина универсално и дълготрайно решение за всякакви климатични условия.

Предимства и недостатъци 

Подготовка на основата – защо е толкова важна?

Независимо дали избирате полимерна или силиконова мазилка, подготовката на стената е решаваща. Повечето проблеми след полагане на мазилката не произтичат от самия материал, а от лошо подготвена основа. Повърхността трябва да е здрава, суха и чиста – без прах, мазни петна или стара ронеща се шпакловка. Ако има пукнатини, трябва да бъдат обработени предварително. Следващата важна стъпка е грундирането – без добър грунд, сцеплението между мазилката и стената ще бъде компрометирано. Особено за силиконовите мазилки, правилният грунд е ключов, тъй като гарантира равномерно полагане и здраво прилепване към основата.

 Полимерна мазилка:

1. Изисква грунд на акрилна или полимерна основа.
2. Основата трябва да е чиста, суха, без прах и мазни петна.
3. Може да се нанася върху:

• Циментова шпакловка
• EPS (стиропор) изолации
• Сухи, недишащи повърхности

Силиконова мазилка: 

1. Задължително се използва специализиран грунд на силиконова или силно паропропусклива основа.
2. Изключително важно е основата да е добре изсъхнала – особено при нови фасади или след дъжд.
3. Подходяща за:

• Минерална вата
• Газобетон
• Силикатни и вароциментови основи
• Дишащи изолационни системи
  
  

Съвет: Изчакайте поне 24 часа след грундиране преди да нанесете мазилката. Иначе рискувате неравномерно съхнене и петна.

Как се нанася мазилка – процесът стъпка по стъпка

Нанасянето на фасадна мазилка не е космическа наука, но си има своите тънкости. Обикновено мазилката се нанася с метална мистрия и се оформя с пластмасова или специализирана декоративна маламашка.

Времето за работа след нанасяне е ограничено – особено през лятото, когато температурите са високи. Затова е добре да се работи на засенчена страна или в по-хладна част от деня. При силиконовите мазилки е важно стената да не е директно изложена на слънце по време на полагане, тъй като това може да доведе до неравности в текстурата и ускорено съхнене, което пък прави заглаждането трудно.

Много важно е също така да работите „мокро в мокро“, т.е. без прекъсвания между отделните участъци. Ако се остави стената да засъхне частично и след това продължите, границата ще личи. След нанасяне, мазилката има нужда от време да изсъхне напълно – обикновено между 24 и 48 часа, в зависимост от времето и влажността.

Защо е важна: 70% от успеха зависи от основата. Ако тя е слаба, мазилката ще се лющи, пука или отлепва.

Предварителна подготовка на повърхността

1. Почисти основата: Без прах, мазни петна, стара боя или ронеща се шпакловка.
2. Изравни и шпакловай неравностите – фини пукнатини трябва да се запълнят.
3. Провери влажността – основата трябва да е суха.
4. Нанеси грунд: Използвай подходящ грунд според типа мазилка (например силиконов грунд за силиконова мазилка). Остави го да изсъхне 12-24 часа.
   
   

Грундът 

• Полимерна мазилка изисква грунд на акрилна основа. Той създава сцепление и запечатва порите на основата.
  
  
• Силиконова мазилка изисква грунд на силиконова основа или универсален грунд за паропропускливи системи. Той трябва да е съвместим със системата, особено при минерални повърхности и изолации.
  
  

Инструменти и текстура

Инструментите са общи – метална мистрия за нанасяне и пластмасова маламашка за структуриране (например драскана или влачена текстура). Разликата е в усещането при работа:

• Полимерната мазилка е една идея по-мека и „мазна“, което я прави малко по-лесна за начинаещи.
  
  
• Силиконовата мазилка може да се усеща по-суха, по-бързо се стяга, и изисква опитна ръка за равномерно структуриране.
  
  

Стъпка 1: Подготовка на мазилката

1. Разбъркай добре мазилката с бъркалка на ниски обороти. Обикновено не се разрежда, освен ако производителят не го позволява.
2. Провери консистенцията: Тя трябва да е кремообразна и лесна за нанасяне, без шупли или бучки.
   

Стъпка 2: Нанасяне на мазилката

2.1. Нанасяне с метална мистрия

• Загреби мазилка с мистрия и я нанеси върху стената с равномерно движение.
• Работи в малки участъци – около 1 кв.м, за да можеш да оформяш текстурата, докато мазилката е още мокра.
• Нанасяй тънък слой – колкото дебелината на зърното (обикновено 1.5 до 2 мм).

Съвет: Дръж мистрията под ъгъл около 45° към стената.

2.2. Структуриране с пластмасова маламашка

В зависимост от вида мазилка (влачена, драскана, кръгова), движенията са различни:

• Влачена структура (надлъжна): движи маламашката само в една посока – хоризонтално, вертикално или диагонално.
• Драскана/кръгова: върти маламашката по кръгове за по-разчупена текстура.
  
  

Съвет: Необходимо е натиска да бъде умерен, за да се получава надраскване и маламашката трябва да се почиства от излишната мазилка редовно. Така ще се получи равномерен релеф.

Стъпка 3: Сушене

1. Остави мазилката да съхне поне 24 часа без да бъде мокрена.
   
2. Не работи при:
   
• Дъжд
• Температури под +5°C или над +30°C
• Пряко слънце или силен вятър
  
  

Съвет: Ако е необходимо – постави мрежи за сянка или покритие, за да защитиш фасадата от слънцето.

Работно време и съхнене

 Полимерна:

1. По-дълго "отворено време" за работа – т.е. можеш по-дълго да заглаждаш и оформяш структурата.
2. По-добър избор, ако нямаш много опит или работиш сам.
3. Подходяща при:

• Умерени температури
• Облачно време
  
  

Силиконова:

• По-кратко време за работа – започва да "хваща" бързо, особено при топло и сухо време.
• Изисква по-голяма скорост и синхрон между майсторите.
• Важно е да работиш на сянка или при облачно време, за да избегнеш бързо съхнене и следи от заглаждането.
  
  

Съвет: Работи по системата "мокро в мокро" – не спирай по средата на стена, иначе ще се виждат линии/шевове.

Необходими инструменти и материали

Защо е важно мазилката да „диша“?

Когато говорим за външна фасада, влагата винаги присъства – дали от външната среда (дъжд, сняг, влага във въздуха), или отвътре (остатъчна строителна влага, конденз). Ако тази влага няма как да излезе навън, тя се натрупва в конструкцията и причинява:

• Поява на мухъл и плесен
• Отлепяне на мазилката
• Повреди по изолацията
• Загуба на топлоизолационни свойства

Точно затова паропропускливостта (т.нар. „дишаща“ способност) е важна. Тя зависи не само от мазилката, но и от материала на фасадата и изолацията.

Полимерна мазилка – подходящи основи

Полимерната мазилка не е силно паропропусклива. Тя задържа влага, особено ако е положена върху дишаща изолация. Това води до натрупване на конденз зад слоя. За това я препоръчваме в следните случаи:

Фасади с EPS (експандиран полистирен, стиропор) – защото и самият стиропор почти не пропуска влага.
Газобетон с допълнителна хидроизолация – само ако има бариера за влага отвътре.
Сух климат – в райони с малко валежи и ниска влажност, например вътрешността на страната.
  Не е добра идея при минерална вата или при влажна климатична зона (Черноморието, Родопите), защото ще "запечата" влагата вътре.

Силиконова мазилка – решение за дишащи фасади

Силиконовата мазилка е много по-паропропусклива, но също така и силно хидрофобна, т.е. не поема вода отвън. Това я прави подходяща за почти всякакви повърхности, особено там, където влагата е проблем.

Минерална вата (каменна вата) – перфектната комбинация, защото и мазилката, и вата "дишат".
Газобетон, тухла, вароциментови основи – особено в по-стари къщи с натурални материали.
Мокър или влажен климат – Черноморието, Пирин, Стара планина – където фасадите са изложени на повече влага.
Реновация на стари сгради – тъй като при тях влагата вътре в стените е обичайна.

Тя се справя чудесно с влагата, предотвратява натрупването ѝ, не допуска мухъл и не се замърсява лесно. Единственият „минус“ е, че е малко по-скъпа, но пък си избива цената с времето.

Избор на подходяща мазилка според фасадата на сградата

Чести грешки при нанасяне и как да ги избегнем

Най-честата грешка е бързането. При нанасяне на фасадна мазилка бързината може да доведе до неравности, видими преходи между участъци и лошо сцепление. Друга типична грешка е използването на неподходящи инструменти – например, евтини мистрии, които оставят следи или надраскват мазилката. Подценяването на времето също е фактор – ако започнете в горещ летен следобед, шансът за равномерно и качествено нанасяне намалява.

Една от основните грешки е и неправилният избор на мазилка спрямо основата. Както вече казахме, полимерната мазилка не е подходяща за фасади с паропропускливи изолации като минерална вата. Ако нарушите това правило, дългосрочният резултат може да е образуване на конденз, мухъл и дори отлепване на мазилката.

Как да поддържаме фасадата в добро състояние?

Една от големите разлики между различните видове мазилки е колко лесно се поддържат. Силиконовите мазилки, особено тези с наночастици, имат самопочистващ ефект – при дъжд замърсяванията се отмиват почти сами. Но и те не са напълно безподдръжкови. На сенчести места, особено северни фасади, където няма достатъчно слънце, все пак може да се появят зелени налепи, които трябва да се почистват периодично с вода под налягане или специален препарат.

Полимерните мазилки изискват повече грижи. Те поемат повече прах и мръсотия и понякога, особено при висока влажност, благоприятстват развитието на плесен. Препоръчва се веднъж годишно фасадата да се инспектира, особено след тежка зима или обилни валежи.

Изборът между полимерна и силиконова мазилка не трябва да бъде импулсивен. Ако искате добра визия и приемлива цена, полимерната мазилка е стабилен избор. Но ако искате фасада, която "диша", отблъсква мръсотията и ще изглежда добре след десетилетие, инвестицията в силиконова мазилка определено си струва. И в двата случая правилната подготовка, качествените материали и внимателната работа са в основата на дълготрайния резултат. Независимо дали правите цялостен домашен ремонт или просто обновявате външната част на жилището си, добрата мазилка е нещо, което си личи – отдалеч.

Често задавани въпроси